На чаша чай с пролетта
~ ღ ~
 
На чаша чай в края на зимата, разговорът по-лесно върви. И с всяка една глътка, надеждата пак ще се прояви… в търсене на пролетта, щом се стопи снега…
– Кога настъпва пролетта?
– Не винаги с датата по календара.
– Тогава, какво ти показва, че тя е дошла?
– Щом птиците се завърнат у дома и зеленият цвят изпълни света.
– И в тези мигове какво осъзнаваш?
– Колко е богат и красив живота. Той се събужда и разкрива своето великолепие – с нежния полъх на вятъра, с цъфналите дървета и растения, с песента на всяка птица в гората, с раждането на нови възможности. Да, пролетта е не само в природата, ала и в душата.
– Точно така… но сезоните в душата не са постоянно в синхрон с годишните времена. Забелязваш ли как понякога студът сковава човек? Той не желае да се освободи от усещането за зима и не вижда, че пролетта вече е настъпила. Забелязва единствено това, което носи отвътре.
– Докато знаците всъщност са около него…
– Да, с готовност да го пробудят, да донесат знание и топлота. Защото както всяко стръкче трева и цветна пъпка, така и всяка мила дума, протегната ръка и усмивка, са възможност да поканиш пролетта при теб. Да приемеш онова, което е тук, за да ти даде нов шанс за промяна, да създадеш различен ден и посока на своето пътуване.
– А птиците? Обичам мига, когато погледна към нечие гнездо и щъркелите са се завърнали. Изминали са дългия път към дома и са като ангели, наблюдаващи отгоре и следващи ритъма на живота.
– Именно птиците символизират свободата. Да решиш какво желаеш, накъде ще тръгнеш, и дали ще се отклониш от пътя си или ще следваш зова на своята душа. Ти проявяваш свободната си воля, докато разполагаш с цялата ангелска помощ и закрила.
– Но откъде наистина идва тази сила на птиците – всяка пролет да се завръщат у дома? Защо не останат там, където са прекарали зимата?
– От обичта! Ако обичаш някого и нещо, обичта е силата, която ви свързва. Тя те упътва, дава надежда, спокойствие и цел, към която да се стремиш. Тя стопява този студ в душата и ти си готов да посрещнеш пролетта.
Запомни: времето навън може и да не отразява твоя вътрешен сезон. Но си позволи да изживяваш повече сияйни и топли емоции, вместо тъжни и студени. Повикай пролетта да дойде, дори тогава, когато тя е далеко. Измини пътя към желаното и забелязвай покълналите мисли и идеи, усещай свободата да бъдеш и да променяш, израствай и се вдъхновявай от прекрасното в живота ти.
…чашите с димящия чай стояха пред тях, а думите се вплитаха с уханието на цветя.
 
Март’ 2017 г.
© Светлана Дачева

16473812_608244899369268_2104694071613345651_n

Какви мигове днес улови и на тях ти се наслади?
Луната нека ги огрее, тяхното значение да не избледнее.
И ако ти не си избрал кои са тези съкровени мигове, нека и тях луната да освети…

© Светлана

Малка приказка в рими, за мечтите неделими…
ღ ღ ღ

Всяка вечер след дълъг топъл ден, Слънцето се прибирало в своя дом украсен. То не можело да отглежда истински цветя, защото излъчвало горещина, а растенията изсъхвали на мига. Затова решението било ясно, тъкмо и у дома било малко тясно. Щом обича красиви цветя, би искало рисунки да има по стените.
И така, Слънцето ходело на работа през деня, а през това време с различна боя Ежко творял по стените, без да си цапа бодлите. Теменужки и други цветя застанаха сред китна полянка. В жълто изпълни се тя, нали е на Слънчо цвета.
Ежко бавно работел и със себе си се гордеел. Често си пеел с четка в ръка: „Живея в близката гора и рисувам най-чудните неща“. Той наистина това умеел и от щастие се смеел.
Обаче той не знаел за какво още Слънчо мечтаел. Пропуснал да чуе това сред всички мисли и слова.
Върнал се Слънчо у дома и видял рисунките досега. Май нещо липсвало сред тях – „Колко много исках го аз“, на глас си повтарял с тъга.
Позвънил на Ежко веднага. „Ти нали разбра моята мечта? Исках да има цветя и от сърце ти благодаря, ала пропуснал си ти всичко, което лети – малки калинки, пеперуди, пчели, няма и птици дори. Моля те, моето желание изпълни“.
А на другата сутрин Слънчо изгрял, но лъчите си той прострял на пухкави бели въжета. Навън започнал дъжд да вали и той на капките споделил: „Колко е хубаво така, облаци да ме носят на своите небесни криле. Днес ще бъде моят почивен ден, и без това съм огорчен“.
В същото време Ежко отново творял, след случката бил помъдрял. „Внимателно вече ще слушам и ще записвам каквото някой ми сподели. Творец ще си бъда аз, от тези, които подкрепят мечти“.
Вечерта Слънцето се въодушевило от постигнатия резултат. „Имам си толкова пъстър и вълшебен свят. Вярно, че само рисунки са това, но радва се моята светла душа“.
Приказката тук приключи и знай, че не винаги Слънчо тъгува. Навън ако дъждът си вали, той с някой облак се сприятели. Дъждът е полезен и напоява земята, а утре – слънчева усмивка ще посрещне зората.

~ ღ ~
© Светлана Дачева
© Проект „Синьо цвете“
© Всички авторски права са запазени.

Повече за самия проект, може да прочетете тук:
https://angelskiposlaniq.wordpress.com/%d0%bf%d1%80%d0%be%d0%b5%d0%ba%d1%82-%d1%81%d0%b8%d0%bd%d1%8c%d0%be-

15390814_1190747757671089_2907112632878000147_n

С пожелание за година, изпълнена със смели и водени от нашата мъдрост решения. И за година, изпълнена с ангелски насоки и сбъднати мечти. Да бъде!
~ ღ ~

Мостът на решението
Вървяха бавно по заснежените пътеки. В гората беше толкова тихо и стъпките им отекваха, докато мислите й неспирно летяха. Какво решение да взема? Какво е най-доброто за мен? Мога ли да се справя? Сигурна ли съм в себе си и в своите намерения?
Първите слънчеви лъчи вече се показваха между върховете на дърветата.
Погледна напред, после към своя спътник и продължи с вътрешните размишления. Къде точно отиваха? Той единствено я помоли да го последва и да му се довери, и тя го направи. Въпреки че не обичаше изненадите, обичаше да планува и да знае какво й предстои. И новата година беше настъпила наскоро. Толкова много идеи, възможности и копнежи пристигнаха заедно с нея.
Имаше едно важно решение, обаче, което така силно се стремеше да вземе, ала не намираше отговора. Всичко останало можеше да почака.
Сутринта, още преди да се зазори, тя се събуди и го повика. Обърна се към него с въпроса „Когато човек се колебае, как да подходи? Какъв знак да очаква, за да знае, че не бърка в своя избор?“ А той я поведе сред тишината и красотата на природата. И ето че бяха пристигнали.
Тогава ангелът й заговори: „Всеки път отговорът може да бъде различен. Виждаш ли как водата е дълбока, потопила в себе си един свят на разнообразие. Случва се понякога и хората да се потопят дотолкова в проблема или ситуацията, че да не успяват да открият какво е най-хармоничното за тях в този момент. А решение винаги има.
Затова, моля те да се качиш на моста и да застанеш в средата. Наблюдавай отгоре водата и забележи как се чувстваш. Щом се отдръпнеш и погледнеш отстрани на случващото се, ще разбереш отговора“.
Ангелът се оттегли и тя с вълнение пристъпи към моста. Хвана се за перилото и стигна в средата, каквато беше заръката. Погледна надолу към водата и притихна. Веднага се замисли, че ангелът не й обясни какъв знак да очаква. Как така от тази позиция ще намери решението, заради което дори не можеше да спи спокойно? Но тя зачака…
Водата блестеше от слънчевата светлина и успокояваше нейния ум. Малко по малко мислите й спряха своя забързан танц и тя чу нещо. Едва доловимо, но наистина го чу. Ритъмът не можеше да се обърка. Не беше плисъка на водата или шума на вятъра в клоните. Беше нейното собствено сърце. Туп, туп…пулсираше с лек и ефирен звук, в хармония с природата.
И тя се усмихна, защото разбра. Това беше знака, който дълго чакаше. Решението изплува някак спонтанно и радостта се отрази във водата. Напълно убедена в избора, тя се обърна и слезе от моста, в другия му край.
О, и ангелът беше там! Той й сподели: „Вярвай винаги на своето сърце. То надалеко ще те отведе. И ангел може да те подкрепи, на него спокойно се довери“.

Януари’ 2017 г.
© Светлана Дачева

1157438_560898597303408_1729413155_n

„Ако има някой, който да дава подкрепа,
ако има сила, която да закриля човека
и на нея той избере да се довери,
живота си с нея да сподели…
и опознавайки света на чудесата,
изпълвайки с тях деня и душата,
да последва ангелските насоки,
да разкрие потенциалните посоки,
които ще го водят винаги напред
към желаните цели и божествен ред“.

Този декември може да поръчате своето ангелско послание за новата година, за възможностите, които се разкриват пред нас и кои точно ангели ще ни напътстват в хармония с личните цели.
И отговаряйки на запитванията, които получавам от вас – да, ангелските послания могат да бъдат поръчвани индивидуално, без да са обвързани с книгата-подарък „Ангели в косите ми“.
Но остава активен и варианта за всеки от вас, който желае да има книгата „Ангели в косите ми“ на Лорна Бърн. Тя е безплатен подарък към посланието.

https://angelskiposlaniq.wordpress.com/2016/12/04/930

Пишете ми лично съобщение във фейсбук, за повече подробности.

https://www.facebook.com/abreathofwind

* * *
© Светлана

4ee599f79016c-680x425

Послание за предстоящата година
… с книга – подарък ღ

„Отворих книгата и вече знаех… тя е чудесна. Дълбока, съкровена и истинска“.
А този декември книгата може да бъде твоят подарък за близък човек или за теб.
И така, време е за ангели, силна вяра и вълшебни мигове…

Има автори, които те докосват с лекота и с онази автентичност, която притежават. Те споделят, вдъхновяват и чрез тяхната лична мисия ти също преоткриваш богатството на живота.
Лорна Бърн е точно сред тези автори, които ценя изключително много. Нейната първа книга „Ангели в косите ми“ е потвърждение за силната връзка с нашите ангели-пазители. Защото ние не сме сами и винаги имаме пълната подкрепа и възможности, от които се нуждаем. Просто трябва да помолим, да приемем, да вярваме и да забелязваме тази подкрепа.
И точно сега нашият ангел-пазител ни закриля и ни нашепва, че може да разчитаме на него безусловно. Заедно с него ще преживяваме всеки ден, ще следваме пътя на своята душа, ще избираме, ще чувстваме и израстваме, а доверието и необятната любов ще ни съпътстват по този път.
Виж знаците, виж светлината в теб и около теб и нека тя се разпростира навред. Вярата в ангелите променя и изпълва с магия дните.
Както споделя и Лорна Бърна за това: „Ангелите вървят край нас, те са там през цялото време и ние само трябва да се пресегнем и да им позволим да ни помогнат. Ние може да чуваме ангелите, когато ни напътстват.“

В месеца на коледния уют, когато има още повече ангели с нас, романът „Ангели в косите ми“ е прекрасен подарък. Той достига до нас благодарение на сътрудничеството и отзивчивостта на моята приятелка и коуч Рали Христова, от издателство „Азура“.
При поръчано послание – с насока за 2017 г. и потенциала, който може да развием, книгата „Ангели в косите ми“ е подарък към него.

За повече подробности, моля, пишете ми лично съобщение във фейсбук. Доставката ще бъде с Еконт.

https://www.facebook.com/abreathofwind

~ ღ ღ ღ ~
© Светлана Дачева

13906683_1762418874038063_2278068350753405702_n

Щом някоя мисъл се повтаря постоянно и насочва към конкретно действие, тя е ангелски прошепната. И когато нейната цел е да помогне, да вдъхне надежда и да окрили нечии мечти, това е още един знак.
Затова, ако обръщаме внимание на любящите и подкрепящи мисли, ние може да сътворим малки и неочаквани чудеса, с искрена обич и желание.
Тези мисли не идват случайно. Насоката да помогнеш, да разбереш, да подкрепиш силния копнеж, е твоят начин да усмихнеш някого. Да видиш как той започва с нов устрем да очаква желаното и да добие увереност, че е напълно възможно той да се осъществи.
Какво ви насочват ангелите сега? Разпознахте ли техния повик? За кого ще бъдете протегната ръка и щастлива искра ще заблести в неговите очи? Безценно е!

~ ღ ღ ღ ~
© Светлана

1743492_797344680315075_7378712493854174094_n

Животът е споделеност, но същевременно и търпение, осъзнаване и пълно потапяне в настоящия миг…докосване до красотата на личното преживяване, без да бързаме да го споделяме с останалите.
Дали често не подхождаме по точно обратния начин? Каквото и да видим, каквото и да ни се случва, бързаме да го изкажем, да го споделим, вместо да отделим минутките само и единствено за нас.
И това не е егоистично, а е зачитане на собствените ни усещания и мъдрост. Защото само сърцето знае онова, което другите няма как да чуят.
И защото…. някъде в този миг, се чува гласа и на нашия ангел-пазител.

~ ღ ~
© Светлана

14088537_536809403179485_4837628242232063635_n

Когато достигнете до нова възможност, преди изцяло да отворите вратата към нея, какво изпитвате?
Вярвате ли, че може да се справите с предизвикателствата? Вярвате ли в себе си и в помощта на ангелите, която може да получите?
Ако отговорът е „да“, щом прекрачите напред, ще откриете всичко необходимо.

© Светлана